Светилището на Асклепий Земидренски е упоменато от Стефан Захариев още в епохата преди Освобождението. През 1939 г. Димитър Цончев и Константин Христович обстойно изследват светилището. То се състояло от квадратна зала с размери 19х19 метра. Стените са били изградени от тухли и камъни. Залата е била покрита с дървена конструкция, опираща се на стените и на вътрешни дървени подпори. В тази зала се е намирал свещен извор, известен като светилището на Асклепий. При археологическите разкопки са намерени 42 оброчни плочки на Тракийския Херос, статуетки, жертвеник, много монети. Буди удивление фактът, че надписите върху оброчните плочки са на старогръцки, а не на латински (въпреки, че Тракия през разглеждания период е римска провинция).

Светилището е изградено през втората половина на І век и е функционирало до края на ІV век, когато е опожарено. В самия храм има кости от различни животни-овце, биволи и елени, вероятно принесени в жертва на бог Асклепий. Археологическите находки от светилището се съхраняват в Пловдивския и Пазарджишкия музей.

В село Варвара е имало второстепенно светилище на Асклепий. Или от него, или от Баткун е донесена една оброчна плочка на Тракийския конник, която е зазидана в югозападната стена на църквата в село Варвара. Местното население я почита като изображение на Свети Георги, което красноречиво потвърждава преливането от култа към Асклепий, в култ към известния християнски светия.