Църквата
"Свети Димитър"
Църквата
"Св. Димитър" в с.
Паталеница е един от най - значимите
средновековни паметници
на културата в България.
През 1970 г., въз основа
на разкритите стенописи,
проф. Ат. Божков, след
като прави сравнение с
подобни паметници на културата
в Гърция, Италия, Македония
и др., датира изграждането
и изписването на църквата
"Св. Димитър" към края
на ХІІ век. Той определя
и изключително високата
стойност на разкритите
стенописи. Паталенската
църква е една от малкото
запазени добре кръстокуполни
църкви в България. По
всяка вероятност тя е
изписана в момент на подем
и съпротива, когато местното
население утвърждава решително
своите религиозни и племенни
права.
|
|
Църквата
"Свети Димитър" |
Стефан Захариев в своята книга
"Географико историко - статистическо
описание на Татар - Пазарджишката
кааза", издадена през 1870г.
, пише , че на мястото на сегашната
църква е имало
Стенопис
от църквата "Свети
Димитър"
|
|
по-стара
църква "Св. Панталеймон", която и дава името на
с. Паталеница. Той споменава
и за други имена на църквата
"Св. Димитър". "В една дъбрава
пише той - се е запазила
паталенската църква "Св.
Димитър"-"Св. Куркулещица"
изградена от някой си дукс
Григорий Куркуа през царуването
на гърците". По-нататък
той продължава: "На кой
светия е била посветена
църквата никой не знае.
Селяните я наричат "Св.
Кутрулещица", което име
е изкривено от Куркуа, понеже
там е намерена мраморна
плоча с надпис, от който
се вижда, че основателят
на тази стара черква, някой
византийски велможа ще да
е". Текстът на плочата гласи:
"Направи се от Григорий,
протосватарий и дукс на
Пловдив Куркуа 1090 г."
За името на църквата и времето
на нейното изграждане има
още едно сведение, свързано
с предание. Според преданието,
запазено и до днес, преди
нашествието на турците (ХІVв.)
църквата е била засипана
с пръст. Така тя е била
запазена, "куртулисала"
се, откъдето се създало
и известното днес име "Св.
Куртулещица". С времето
на мястото на църквата се
образувал хълм. И в наши
дни е запазен спомена от
разкриването на църк- |
вата, което станало около средата
на ХІХ век. Един селянин си вързал
магарето на дивата череша,
|
която растяла
на могилата. Случайно видял
стърчащ от земята метален
предмет. След като разровил,
той видял метален кръст.
Тогава хората си спомнили
за преданието за заровената
църква. Под ръководството
на чорбаджи Петър Гагов
тя била разкопана и освободена
от могилата.
През 1870 г. постройката
е била преустроена и наречена
на военния светец Свети
Димитър. През 1956 г.
църквата е обявена за
архитектурен паметник
на културата с национално
значение, а през 1971г.,
след проучването на изключително
ценните стенописи - и
като национален художествен
паметник на културата.
Стенопис
от църквата "Свети
Димитър" > |
|
 |
|
