Баткунски
манастир "Св. Св. Петър и Павел"
"Св.
Св. Петър и Павел" е
единственият родопски манастир
в Пазарджишка област. Въз
основа на надписа на гръцки
език върху мраморна плочка,
намерена в черквата
"Св. Димитър"
в с. Паталеница, може да
се предположи, че манастирът
е построен или обновен през
12 век. Според Стефан Захариев
манастирът бил изграден
върху останки на езически
храм през старобългарската
епоха. Според руския пътешественик
Виктор Григорович древният
манастир край Баткун е основан
от баткунски банове.
След
турското нашествие у нас
манастирът бил разрушен.
По-късно бил изграден отново,
но през 1774г. е разрушен
за втори път след насилствено
помохамеданчване на част
от българското население
в близката родопска долина
Чепи- |
|
Баткунски
манастир "Св. Св. Петър
и Павел"
|
но.
По-късно отново е обновен, но по-малък
като постройка с една каменна черква.
Манастирът е давал подслон на много
известни местни хайдушки войводи
- Тодор Банчев, Бейко Гащанов и
на техните хайдути. Те били посрещани
винаги радушно от игумена на манастира
Герасим. В манастира е отсядал и
Васил Левски. През 1872г. при една
от своите обиколки в Пазарджишко
той посетил Баткунския манастир
и основал революционен комитет с
представители от околните села -
Паталеница, Баткун, Црънча, Елидере
(днес Ветрендол) и Ямурчово (днес
Мокрище).
Манастирската
църква
|
|
Манастирът
винаги е привличал поклонниците
от близки и далечни места.
По-будните българи от Пазарджик
като Стефан Захариев, Станислав
Доспевски и други посещавали
манастира през летните месеци,
за да се отморят там сред
хубавата природа. Станислав
Доспевски имал семейна стая,
която сам изписал. Пазарджишкият
управител Али бей също посещавал
и уважавал манастира, защото
там се излекувал. За миналото
на манастира "Св. Св. Петър
и Павел" днес напомнят едно
старо клепало в двора му и
мраморна плоча от старата
манастирска чешма с възпоменателен
надпис от 1781 г., сега вградена
в стената на манастира.
В манастира
"Св. Св. Петър и Павел" се
намира рядка и много интересна
забележителност-стара лоза,
свидетел на различни времена
и епохи. Историята на старата
лоза се губи далеч в древността.
Игуменът на манастира архимандрит
Василий Петров, работил и
живял тук повече от 30 години
(починал през 1977 г.) разказва,
че лозари чрез задълбочени
изследвания установили, че
лозата е на възраст над 500
години, най-старата на балканския
полуостров. Размерите на тази
столетница били необикновени.
Характерна била дебелината
на стеблото и. То имало обиколка
1,10 метра. Преди много години
короната и е била около 70-80
пъти по-голяма, отколкото
е сега и е покривала целия
двор на манастира. През 1978
година силна буря счупила
скелето и съборила лозата
на земята. Откъртен бил и
|
най-големия
и плодоносен клон. Сега в дънера
на старата лоза са се развили две
нови стъбла, които в момента плодоносят.
Лозата ражда черно на цвят грозде,
с твърди зърна, използвано предимно
за вино. Петвековницата е обявена
за природна забележителност и се
охранява от държавата.
|
