За Паталеница

 

Население, поминък и празници

 

 

Отглеждането на тютюн е основният поминък на хората в с. Паталеница

  
От край време Паталеница е било село с българско население. То е произхождало от средновековна Паталеница, вероятно и от българи от полските села, които са търсили по-спокоен живот в планината. През 18 век се заселват преселници от Македония, от Шоплука и от други места. Половината от населението на Баткун е кореняшко – може би потомци на средновековното население. След Освобождението, преди Балканската война и след Междусъюзническата война, в селото се заселват македонски българи, бежанци от Серско и Драмско. При последното преброяване регистрираните като жителите на с. Паталеница са 1519. На практика в селото живеят над 2000 души. Според Ст. Захариев в турско време паталенчани били дърводелци, скотовъдци и земеделци, а баткунци – въгляри, дърводелци и земеделци. В ниските части на полето в миналото се е сеело ориз. Развито е било лозарството.
В турско време, дори и в края на 19 и началото на 20 век, е имало розови градини, които възлизали на 150-200 дка. Районът изобилствал с орехови дървета, които давали добър добив. Отглеждали са черници за коприна. След Първата световна война се развива тютюнопроизводството, за което природните условия тук са много благоприятни.
Днес селото притежава 12 000 дка земя. Производството на тютюн е основният поминък на хората в с. Паталеница. От зърнените култури се отглеждат предимно пшеница и царевица. Не са малко люцерновите ливади. Паталенци развиват и животновъдството. Отглеждат се крави, овце и кози. Много семейства имат магарета и коне.
И днес хората разказват за традициите на с. Паталеница в миналото. Като цяло символиката и ритуалите на църковните празници в Паталеница, се повтарят с тези, характерни за цялата страна. На особена почит в селото са Йордановден, Тодоровден и особено Гергьовден, най-големият пролетен празник на българите.
 
Както и по другите краища на страната, оброчното агне трябва да е винаги мъжко, бяло и да се заколи от най-възрастния мъж в семейството. Най-старата жена задължително намазва челата на децата с малко кръв за здраве. Най-напред се раздава от месото, от гергьовския хляб и от млякото на съседи, а след това обядват самите стопани. На този ден ергените връзват гергьовски люлки, а момите се люлеят, събралите се наоколо ги жилят с коприва, за да кажат името на либето си. Вечерта именниците посрещат гости.

Характерно за Паталеница е печенето на гергьовските агнета, което се извършва на улицата

  
Преди години цялото село се събирало на обща трапеза и веселие в местността Гергьова черква, където сега е построен параклиса "Св. Георги".
Характерно за Паталеница е печенето на гергьовските агнета. То се извършва на улицата, в предварително изкопани трапове, по 10 – 15 агнета едновременно. Този обичай и до днес е запазен. На Гергьовден около празничната трапеза се събира цялата рода. Много гости и медии посещават селото в празничния ден.
На Петровден поклонници от цялата околия се събират на събора в манастира "Св. Св. Петър и Павел". Съборът на с. Паталеница е на 27 юли, празникът на Свети Пантелеймон. И Баткун си има свой събор. Той е на 15 август, Успение на Света Богородица.